В миналото кралските бракове са били политически съюзи, а не доброволно

В миналото кралските бракове са били политически съюзи, а не непринудено отдаване на обичания. Много крале са изживявали любовните си моменти не със своите съпруги, а с любовниците си, които имали голям брой привилегии в двора, които постоянно са губели след гибелта на монарха. Кралските метреси са били хубавици, които се промъквали в мрака в царските палати. Повечето били с благородническо родословие или от фамилии с положително публично състояние и имали въздействие в обществото и кралските каузи. Те трябвало да поддържат положителни връзки с кралицата, а някои от тях били и съветнички в двора. Разчитали на тях да забавляват монарха.

Една от най-известните кралски любовници в историята на Англия е Джейн Шор, по-известна като " Розата на Лондон " поради нейната фамозна хубост.



Картина, изобразяваща Джейн Шор, 1790 година

Именно историята на Шор въодушевява създателя на книгите от поредицата " Песен за огън и лед ", на които се базира един от най-известните сериали в света - " Игра на тронове ", Джордж Р. Р. Мартин за главата " Пътят на срама ".

Почитателите на книгите и сериала помнят, че в тази част от историята Церсей Ланистър е в плен на религиозните фанатици " Врабците ". За да се завърне още веднъж при Томен и Джайм, тя би трябвало да измине Пътя на срама - да премине през целия град гола и подстригана, а популацията и се присмива. Зад нея две монахини непрекъснато викат: " Срам! Срам! Срам! ".



Кадър от сцената в " Игра на тронове ", в която Церсей Ланистър минава през Пътя на срама

Розата на Лондон е подложена на сходно оскърбление през 1483 година.

Родена в семейство с положително състояние, Шор се омъжва за проспериращ златар, само че няколко години по-късно се развежда. Анулирането на брака е реалност през 1479 година, а същата година се среща с крал Едуард IV и става една от многото му любовници. 



Едуард IV

Но Джейн се оказва повече от държанка за краля. Той е влюбен, назовава я своята " най-щастлива любовница " и поддържа сантиментални връзки с нея до гибелта си. Той издъхва на 9 април 1483 година, на 40 година, от пневмония.

След кончината му Шор се сближава с един от синовете му - Томас Грей, и с един от най-близките му другари - Уилям Хейстингс, което ѝ обезпечава известна отбрана. Въпреки това не съумява да избегне офанзивата на по-малкия брат на краля - Ричард III, който обществено я афишира за " позорна и злочеста жена ". След гибелта на брат си той узурпира трона и праща законните наследници - Едуард V и брат му Ричард, в лондонския Тауър. Съпругата на Едуард IV Елизабет Уудвил пък бяга в Уестминстърското абатство.



Картина изобразяваща Джейн Шор по Пътя на срама

Ричард III упреква Шор, че придвижва известия сред Хейстнингс и Уудвил, в които заговорничат против него. Хейстнингс е екзекутиран, а Розата на Лондон би трябвало да се покае по улиците на града. Принудена е да премине през Лондон единствено по покривало, със свещ в ръка. Също както в сцената от " Игра на тронове ", тълпата ѝ се подиграва.

След обиколката из лондонските улици Шор е пратена в затвор, само че по-късно един от доверениците на умрелия крал - Томас Линам, провежда освобождението ѝ и се дами са нея.

" Пътят на срама е наказване, което цели да пречупи гордостта на дамите, а Церсей е известна със своята горделивост ", изясни преди време Джордж Р. Р. Мартин за какво е избрал точно тази историческа отпратка.